СО-район „Студентски“ принадлежи към зони 5 и 6 по новия стандарт за тротоарите

Столичният общински съвет (СОС) прие предложения от арх. Здравко Здравков – главен архитект на София, „Стандарт за настилки в пешеходните пространства“ част от Наредба за градската среда на Столична община като Приложение 8. Документът класифицира и зонира столицата, давайки препоръки къде и как да се употребяват конкретни видове настилки. Освен това се задават принципи за достъпност, безопасност, свързаност, адаптивност, естетичност и екологичност.

Според така приетия документ СО-район „Студентски“ принадлежи към описаните зони 5 и 6  – периферни квартали на централната градска част и широкия център. Това са квартали с комплексно застрояване, където преобладават бетонни бордюри и тротоари, покрити с асфалт. Срещат се и стари бетонни плочи. С по-новите преустройства се въвеждат бетонни павета с двойно свързване. Често се използват в цветове жълт и червен.

„Съгласно насоките за избор на елементи на пешеходните повърхности и след проведено обсъждане за предимствата и недостатъците район „Студентски“ се спира на най-надеждната, ефективна и лесна за поддържане настилка от асфалтобетон“, каза арх. Диан Димов – главен архитект на СО-район „Студентски“ – „Знаем недостатъците, но считаме, че предимствата са повече от тях –  широка приложимост в зони с интензивен растеж, каквато е новоизграждащата се инфраструктура в кв. „Малинова долина“ и ж.к. „Студентски град“.

„Настилките от асфалт могат да бъдат с или без каменна посипка. Също така може да се отбележат неговите качества като адаптивност при контакт с други елементи на настилката, високи транспортни и експлоатационни показатели, сравнително висока якост и устойчивост на климатични фактори и вода, лесно почистване, носимоспособност при пешеходно и автомобилно натоварване в зоните за вход или изход към имотите“, обясни инж. Арсо Хавальов – главен инженер в СО-район „Студентски“ – „Не на последно място съотносимост – ниската цена, която ще позволи да се покрие по-голяма част от нуждите на района за изграждане на зона за пешеходци“.

Принципи при избор и полагане на настилките в пешеходните пространства:

1. Безопасност

Настилките трябва да са безопасни за ползване и да не създават предпоставки за инциденти, независимо от конкретната ситуация и/или атмосферни условия. Препоръчително е винаги, когато е възможно, тротоарите при кръстовище да се оформят с минимален радиус на кривата на бордюра на ъгъла. По този начин се осигуряват по-голям зрителен контакт и значително намаляване на скоростта на превозните средства при завиване.

Не е препоръчително да се използват хлъзгави материали и повърхности, както и елементи, чиято форма създава условия за подхлъзване. Изключение са исторически каменни настилки от различни периоди като носители на специфични качества в средата. Препоръчително е в такива случаи да се търсят подходящи технологични решения за минимизиране на рисковете.

Използването на отразяващи материали и много светли повърхности не се препоръчва за широко прилагане. Подобни материали и повърхности могат и да допринесат за качеството на определена среда, но следва да се използват само въз основа на мотивирано архитектурно решение за конкретно дефинирано градско пространство.

      2. Достъпност

Настилките трябва да са удобни за ходене и за свободно преминаване на всички позволени за съответното пешеходно пространство средства за придвижване: детски колички, колички и електрически скутери за хора с намалена подвижност, средства за придвижване на деца, пазарски колички, велосипеди на деца и техните придружители, тротинетки, скутери и други.

При необходимост от понижавания и/или повишавания следва да се търсят решения, които да осигурят участъци за преминаване с единна повърхност (без ръбове, прагове и други подобни), като се обезпечи достатъчна широчина на единната повърхност за преминаване, в зависимост от конкретната пространствена ситуация.

   3. Свързаност

Оформянето на настилките по тротоари и пешеходни зони трябва недвусмислено да приоритизира пешеходното движение чрез осигуряване и подчертаване на неговата непрекъснатост.

   4. Адаптивност

Настилките трябва да бъдат с висока степен на адаптивност към динамичната градска среда, към разнообразни специфични ситуации и към други градски системи: форми на релефа, завои и извивки по тротоари, комуникации, собственост, поддръжка, управление на дъждовни води, надземни и подземни инфраструктури и други.

   5. Приемственост

София се характеризира със силна концентрация и сложно преплитане на културни пластове от различни епохи в централната градска част, докато в териториите извън нея културната среда е предимно еднопластова. Настилките следва да демонстрират приемственост към наследената градска среда, да се отнасят с уважение към ценните елементи (по-стари или по-нови) и да дават възможност за изява на нейните специфични характеристики.

   6. Естетичност

Градската среда на София е разнородна. Всяка ситуация е необходимо да се оценява индивидуално и настилките следва да отчитат различните естетически характеристики на непосредствената градска среда с цел постигане на визуална хармония.

7. Екологичност

Явлението градски топлинен остров е основно предизвикателство за територията на Столична община. Сред най-нагретите територии са централните градски части (с ограничени зелени пространства), жилищните комплекси (с много открити запечатани пространства за сметка на недобре структурирани зелени такива), големите инфраструктурни обекти (градски магистрали, пътни възли, летище и други). Общият модел на градския топлинен остров на София показва намаляване на температурата на земната повърхност от центъра към перифериите на града.

Повече информация:

Решение 537 на СОС

Нов „Стандарт за настилки в пешеходните пространства“ в Столична община